13 oct 2022, 13:45

Уроци по летене 

  Poesía » Filosófica
1205 3 8
Затворени книги сме – страници и неразрязвани,
в душите – изгнаници раните и не кървят.
Доброто е мит, любовта има много за казване,
но глух е от взривове май озверелият свят.
Въртят се все в шеметно бързане хукнали дните ни,
на думите смисълът стана притворно двояк.
Обръгнали вече на всичко и зли, и преситени,
дали ще си върнем искрата човечност и как?
И мели ни делникът, чакат отвън мършоядите,
в очите им гладни – там даже човекът е звяр.
Пред полет, човеци учете се първо да падате,
от дългото падане, смелост почерпил Икар. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??