Всеки ден потъвам в тези очи -
най-накрая искам да се удавя -
като побеснели планински реки,
искам в тях сърцето си да оставя.
Нека потъне в синия лед,
не го искам такова горещо,
да се отприщи стихията в теб,
да го погълне - поредното нещо.
Аз не искам любов, нито мога да дам.
Всъщност, може би, само минутка...
Ще те гори ли утре от срам
чувството, че си бил с проститутка?