20 sept 2007, 19:46

УСЕЩАНЕ 

  Poesía
1049 0 4
Всеки ден потъвам в тези очи -
най-накрая искам да се удавя -
като побеснели планински реки,
искам в тях сърцето си да оставя.
Нека потъне в синия лед,
не го искам такова горещо,
да се отприщи стихията в теб,
да го погълне - поредното нещо.
Аз не искам любов, нито мога да дам.
Всъщност, може би, само минутка...
Ще те гори ли утре от срам
чувството, че си бил с проститутка?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Петровска Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??