Mar 24, 2012, 11:31 AM

Усещане 

  Poetry » Love
958 0 3

Любовта...

прекланям се пред нея

и искам я във всеки миг.

За някои звучи банално...

за мен е богослов.

И искам я във всеки час,

събуждайки се

във прегръдка.

Защото знам, че днес

е моят ден,

от нея пак благословен.

И моля се за време...

още малко време

да ù се насладя.

Любовта...

дано е с мен до края

и с нея да заспя.

А как страхувам се...

това аз само зная.

© Мариана Вълкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Поздравления!
  • Жив, искрен, затрогващ стих!

    Разбира се, че е "благослов", а не "богослов"... просто досадна техническа грешка. Това ясно се вижда от последвалото "... от нея пак благословен."

    Светли празници, Мариана!
  • ...Само дето богословът е теолог, човек, изучаващ догмите на дадена религия, и няма място в подобен стих. Може би става дума за благослов?
Random works
: ??:??