Завих гнева си в тишината,
притиснал в ъгъла обидата.
Заклевам се наум в мечтата си,
че няма да си мое минало!
Понеже дръзка си, обвита в нежност
и вярваш повече на стъпките,
аз приземявам своите летежи
и пращам в облаците мъката.
А щом небето ми залипсва
ще гледам право във очите ти.
Ти би направила апокалипсис,
ако за миг се чувствам необичан. ...