diesto (Данаил Антонов)
1039 617
1.09.2023 г., 14:29 ч.

Усещане за свобода 

  Поезия » Любовна
774 1 4

Завих гнева си в тишината,
притиснал в ъгъла обидата. 
Заклевам се наум в мечтата си,
че няма да си мое минало!
Понеже дръзка си, обвита в нежност
и вярваш повече на стъпките, 
аз приземявам своите летежи 
и пращам в облаците мъката. 
А щом небето ми залипсва 
ще гледам право във очите ти. 
Ти би направила апокалипсис, 
ако за миг се чувствам необичан. 
И аз приветствам тази смелост! 
Страхът убил е повече любови, 
отколкото една боляща ревност, 
която култивира роби. 
Поглеждам аз към твоя лик 
и се усмихвам на живота - празник. 
Крещя с блажения си вик, 
че изтъпих поредната му брадва. 
Сега почувствах свободата си, 
стократно във лъжа заключвана. 
Напук на всички недостатъци, 
ти с обич, цяла ми се случваш! 
 
©тихопат. 
Данаил Антонов 
27.08.2023

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??