По "...и утре..." - от Никол
Не се ли уморихме да живеем,
поискахме ли много от света?
А вярата дали не си пилеем?
И чакаме и утре чудеса...
Светът ни се присмива във лицата,
отдавна гордостта не е порок.
И търпеливо влачим си съдбата
във изчисления за всички срок...
А колко лесно можеше да се намерим
отвъд префинената завист, злоба.
Сърцата си с характера да си измерим, ...