По "...и утре..." - от Никол Не се ли уморихме да живеем, поискахме ли много от света? А вярата дали не си пилеем? И чакаме и утре чудеса... Светът ни се присмива във лицата, отдавна гордостта не е порок. И търпеливо влачим си съдбата във изчисления за всички срок... А колко лесно можеше да се намерим отвъд префинената завист, злоба. Сърцата си с характера да си измерим, а другото е в същността на роба... Но творческият миг е на Доброто, запалило, заселило и любовта във нас. Борбата на човека днес не е със Злото, ... и за свещена свобода настъпва час. 09.10.2007г. | |
© Мери Попинз Всички права запазени