С една звезда небето се роди,
огън бе за всичките бездомни.
Усмихнаха се тъжните дори,
забравиха си нощите сиротни.
Надежда бе за всекиго от тях,
тъй чаканата капка за усмивка.
Погълнати от вчерашния страх,
отвиваха се от самотната завивка.
Вечер вече не заспиваха сами,
сега я имат тая глътка щастие.
Чакана е от преди да се родим,
опората във нашето нещастие. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up