Зима е - студена, снежна,

властна пак е тя, снегът се белее.

Морето бурно, край него ветрове

се вият пак

и как там да отида в този мрак?

Не ща студ да усещам пак и пак.

Край него тихо е, някак пусто,

но в душата ми тайно лятото препуща.

Искам морето мое, тъй близко до мен

да се превърне в ореол и да бди над мен.

Че то със стихии, с бури, ветрове

никой не може да спре морето и неговото сърчице.

Но аз имам тайна едничка -

чиста, моя, неподправена като мен - добричка.

С усмивка аз морето бурно ще озаря

високите вълни, вятърът студен

ще изчезнат в миг благословен,

пронизани от моята заря,

усмивката е, да!