Зима е - студена, снежна,
властна пак е тя, снегът се белее.
Морето бурно, край него ветрове
се вият пак
и как там да отида в този мрак?
Не ща студ да усещам пак и пак.
Край него тихо е, някак пусто,
но в душата ми тайно лятото препуща.
Искам морето мое, тъй близко до мен
да се превърне в ореол и да бди над мен.
Че то със стихии, с бури, ветрове
никой не може да спре морето и неговото сърчице.
Но аз имам тайна едничка -
чиста, моя, неподправена като мен - добричка.
С усмивка аз морето бурно ще озаря
високите вълни, вятърът студен
ще изчезнат в миг благословен,
пронизани от моята заря,
усмивката е, да!
© Ани Всички права запазени