Feb 9, 2011, 11:49 AM

Устата му 

  Poetry » Phylosophy
5.0 / 1
413 0 1
"Устата му"

Устата му
е тъмна пещера в недрата,
в недрата мъртви на земята.

Очите му
са пропастите черни,
на дъното облени в лава.

Гласът му
е злокобен, леден вой -
рожбата безименна на вълчите гърла.

Лицето му
е кървав жертвеник в скалата -
олтар от каменни сърца.

Ръцете му
са северните диви ветрове,
пронизващи със студ телата.
И душата...

*                  *                   *

Устата му
поглъща лакомо децата
в недрата мъртви на земята...

© Задгробник Евотош All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ето това е истински норвежки блек метъл... Шегувам се!
    Доста добре се е получило внушението на този хорър фентъзи стих.
Random works