9 февр. 2011 г., 11:49

Устата му 

  Поэзия » Философская
412 0 1
"Устата му"

Устата му
е тъмна пещера в недрата,
в недрата мъртви на земята.

Очите му
са пропастите черни,
на дъното облени в лава.

Гласът му
е злокобен, леден вой -
рожбата безименна на вълчите гърла.

Лицето му
е кървав жертвеник в скалата -
олтар от каменни сърца.

Ръцете му
са северните диви ветрове,
пронизващи със студ телата.
И душата...

*                  *                   *

Устата му
поглъща лакомо децата
в недрата мъртви на земята...

© Задгробник Евотош Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ето това е истински норвежки блек метъл... Шегувам се!
    Доста добре се е получило внушението на този хорър фентъзи стих.
Предложения
: ??:??