Apr 29, 2009, 9:01 PM

Устни, но от лед 

  Poetry » Other
519 0 1

Открих те, викайки,

                                 Любов.

 

Целунах те ,

потръпвайки от нежност.

 

Аз дишах тежко,

(тежко) дишаше и ти

 

Държах ръката ти.

(не исках да я пусна)

Попивах ласките.

(попиваше и ти)

 

Опитах устните ти.

...

 

... Устни, но от лед.

 

Потръпнах от студа,

                                       но

                                     не спрях до тук.

 

Аз търсех топлина.

 

Къде...

Къде я беше скрил?

 

Нима във скута уморен?

 

С ръце ли беше я прикрил?

 

... Или просто  бягаше от мен.

© Елмаз All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Харесва ми формата на стихотворението. А и финалът също ми допада. Хубав стих, определено.
Random works
: ??:??