Feb 1, 2008, 3:38 PM

Устните ми шептят 

  Poetry » Love
750 0 10
Устните ми шептят тихо твоето име,
вятърът волен косите ти разпилява.
Блестящи като перли са очите ти,
луната магьосница в тях се отразява.
Подчини се сърцето ми на обичта,
ти сама го в буен огън превърна.
Колко ли щастие побира една душа.
Питай, но не мога да ти отвърна.
Ето, всяка мисъл за теб е наслада,
звънливо във мен отеква гласа ти.
Светът става най-нежната балада,
а аз докосвам със пръсти лика ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Random works
: ??:??