1 feb 2008, 15:38

Устните ми шептят 

  Poesía » De amor
748 0 10
Устните ми шептят тихо твоето име,
вятърът волен косите ти разпилява.
Блестящи като перли са очите ти,
луната магьосница в тях се отразява.
Подчини се сърцето ми на обичта,
ти сама го в буен огън превърна.
Колко ли щастие побира една душа.
Питай, но не мога да ти отвърна.
Ето, всяка мисъл за теб е наслада,
звънливо във мен отеква гласа ти.
Светът става най-нежната балада,
а аз докосвам със пръсти лика ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Георгиев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??