Преситена с човешка болка,
аз прекрачих храмовия праг,
утеха търсих, ах, утеха колко,
търсих тук при Бога пак.
Навярно по лицето ми личеше,
мъката във моите гърди,
душата ми невидимо болеше,
и радост търсеше като преди.
Свита в храма, в ъгъла застанах,
стоях с разплакани и молещи очи,
времето така и не прехванах,
то сякаш беше спряло да върви. ...