Полепнала по дрехите ни жега
събличаме до голо, но горим.
Под Летния триъгълник на Вега
се втурваме из танц непредвидим.
Рисува по телата ни луната,
облизва ни по котешки нощта,
пронизани от тръпка непозната,
удавници в реката на страстта.
Проточва се безкрайно нежен здрачът,
не ще разсъмне утрото от свян.
Очите никога не ще заплачат
по ефимерен мимолетен блян.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up