Jun 6, 2014, 9:05 PM

Утопия 

  Poetry » Civilian
474 0 2

Колко струва днес един живот
и колко на земята той остава,
когато един и същ страдален хомот
по рождение животът на врата ни поставя?

 

"Ала как, та, моля ви, аз не съм от тях"
всеки глупак заявява,
докато бедните си работници заставя
за шепа монетки да се трудят от мрак до мрак.

 

Но за света това е тъй далечно,
та, какво ни е грижа нас тука,
че някой голтак не ударил сполука,
там, накрай света безконечен?

 

Но, вижте, скъпи мои, не -
аз не искам да повярвам,
че светът ще гледа във захлас
как сам се срива и изтравя,
как измират народи глухи и без глас,
не вярвам, че светът безропотно тъй ще умре.

 

Мечтите, често непосилни дори,
носят в себе си магическата сила,
а тя цялата мъка по света за миг би изтрила.
ако мечтателската мощ над света прогори.

 

И когато някой ден душата ми угасне,
в последния  безчувствен плам,

                                              аз ще знам,
живял съм в транса сладострастен
                                             на утопията
и ще остана сам.

© Теодор Пенев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Радвам се, че има хора на моето мнение по този все по належащ въпрос. И благодаря за позитивното мнение!
  • Превъзходно!!Ето точно това се чудя и аз всеки ден- как може на никого да не му пука затова, че в момента някой страда?Как може всеки да иска да си гледа кефа и изгодата и да се оправдава, че светът бил обречен и това не можело а се поправи...? Глупостии!!Ако трябва се бори сам срещу целия свят, няма значение, справедливостта трябва да победи!!!!И тя ще го направи!!!!!А мечтата за мен е най-голямото чудо, най-голямата сила!!Тя може да промени целия свят!!!!Който не иска да повярва в мечтите и да се бори за тях е страхливец!!!Произведението е велико!БРАВО!!!
Random works
: ??:??