6.06.2014 г., 21:05 ч.
Утопия
Колко струва днес един живот
и колко на земята той остава,
когато един и същ страдален хомот
по рождение животът на врата ни поставя?
"Ала как, та, моля ви, аз не съм от тях"
всеки глупак заявява,
докато бедните си работници заставя
за шепа монетки да се трудят от мрак до мрак.
Но за света това е тъй далечно,
та, какво ни е грижа нас тука,
че някой голтак не ударил сполука,
там, накрай света безконечен? ...
и колко на земята той остава,
когато един и същ страдален хомот
по рождение животът на врата ни поставя?
"Ала как, та, моля ви, аз не съм от тях"
всеки глупак заявява,
докато бедните си работници заставя
за шепа монетки да се трудят от мрак до мрак.
Но за света това е тъй далечно,
та, какво ни е грижа нас тука,
че някой голтак не ударил сполука,
там, накрай света безконечен? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Теодор Пенев Всички права запазени
Предложения
-
-
Не съм разумна. Няма за кога. Разнищи ми се усмирителната риза. Търпението се сдоби с рога. И милост...
-
Лудостта ми прилича на дим - към небето бездънно възнесен... И в сърцето съм лесно раним, за да свър...
-
Аз бях добър приятел, но уви – невинаги съм бил с добри стопани... Аз съм един – но с милион съдби! ...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
