Регулярно охлабвам житейските стеги
с дозичка хумор, с премерен цинизъм,
инак дъхът ми отдавна би секнал,
впримчен от сух прагматизъм.
Не е достатъчно. Пак е компромис.
Стъпалце нищожно над примирение.
Кихам, прелиствайки прашния промисъл,
равнящ „нищи* духом" с „блажени”.
Авторитарна игра е на каста, че уж е
единствен посредник в небесни повели.
Но те са у нас, в изначалното сгушени,
тях с първия дъх сме приели. ...