Brezar111 (Людмил Нешев)
81 1005
22 ene 2022, 11:17  

Утопия ли е 

  Poesía » Civil
564 5 12

Регулярно охлабвам житейските стеги

с дозичка хумор, с премерен цинизъм,

инак дъхът ми отдавна би секнал,

впримчен от сух прагматизъм.

Не е достатъчно. Пак е компромис.

Стъпалце нищожно над примирение.

Кихам, прелиствайки прашния промисъл,

равнящ „нищи* духом" с „блажени”.

 

Авторитарна игра е на каста, че уж е

единствен посредник в небесни повели.

Но те са у нас, в изначалното сгушени,

тях с първия дъх сме приели.

С расо, без расо – търговците в храма са;

подрънкват ключето за всичките двери.

Адът им – пръчка, морковче - раят.

Оглавник за плът, за души отеснели.

 

Кратък е пътят на моята Вяра:

започнал от мен... свършва в мен.

По площади развята, коленичила в храм,

е алиби за грях и монета разменна,

с която откупва светът своя страх.

Вяра за продан пред Съдния ден,

в унижения кътана, в бездушния мраз,

за бъдно живуркане вид индулгенция.

 

Не вярвам в прераждане, в спирала кармична;

паметта е белтък – белтъкът е тлен.

След края съм капка флуидна (не личност),

безспоменно в сродна среда разпоен.

Но вярвам, че даже и стъпчици дребни,

нюанси творят в моя аура земна,

а те се кодират, на мига отразени,

в паралелна човешка вселена.

 

Знам, няма да мога да тръгна след тях;

съществувам до своето време.

Посоката важна е! – Жалони през свят,

ослепял и замръзнал в неверие.

 

Ако носен от всинца ни дар съкровен:

усет за ценно, красиво, нетленно...

претворим, чрез делата си светли,

в посланик на разум, изтръгнат от плен,

той би умножавал, шествал щафетно,

други, по-висши, човешки вселени.

Малко тъжно, че ключ за лелеяна вечност

е анонимният принос към съвършенство.

 

Утопии разни. Брътвеж безхаберен.

Нека в дивната вис никнат царства небесни,

но пътят към техните истинни двери

е близо до нас. Повярвай ми, лесно е

с благ помисъл, дума, усмивка, доверие,

дал своята лепта потребна,

да минеш през грейнали зеници две

и влезеш в човека пред теб. Като в себе си.

___________________

* - нищи - бедни

© Людмил Нешев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И сега какво, да сменям заглавието на стихото ли? Привет, Деа!
  • "Кратък е пътят на моята Вяра:
    започнал от мен... свършва в мен."...Не е утопия.
  • "Съдния ден" е нашата съвест. Пред нея се изправяме сами и със собствената си вяра. Благодаря, Паленка!
  • Не е утопия, вяра в собствената вяра. Браво
  • Ех, тииии...
  • И тук ли бездиханна и бездумна? Горката. Да знаеш, вече започваш да ми създаваш комплекси. Благодаря, Наде!
  • Без дъх ме остави, приятелю и без думи.
  • Благодаря за отговора, достатъчен е. Радвам се. Който търси - разбира
  • Чувството е невероятно, Любомира. Надявам се да си го изпитвала.
  • Щураче щураво, благодаря за несъгласието ти! Точно такава реакция очаквах, използвайки съчетанието "нищи духом - блажени". Повярвай, знам за какво СЕБЕотдаване иде реч в онова - нищи. И не, не е ирония - сарказъм е, насочен към лъжеверующите. Опитах да ти отговоря комплексно, но цензурата за обем на коментара, не ми даде никакъв шанс да го сторя в рамките на отпуснатите хиляда символа. Не е справедливо ограничението да важи и за хора като мен, които повече от две години не са изприказвали тук даже и думичка.
  • Това с нищите духом ирония ли е? Ако да, не заслужава ирония, просто не си разбрал казаното. На мен също ми беше непонятно, но отговорът е даден на много места в Библията, например Първо Коринтяни 2:12 и стиховете около него. Иначе харесах произведението, макар да не споделям възгледите ти, оценявам и уважавам мислещите хора
  • ... и да се почувстваш у дома си.
    Като сватбен обет.
Propuestas
: ??:??