Sep 17, 2007, 11:21 AM

Утре 

  Poetry
436 0 8
Със мисли летя, безутешни,
за утре-то: бяло ли ще го срещна!?
И ще се смея ли пак бурно,
като пречистващ, планински ручей!?

Настоящето ми е мирно
и тихо ме следва през дните.
И прекалено послушно е,
чак достипчава безвкусно!

Чакам, чакам, малко остава,
с натежалия, дъждоносен облак,
някъде другаде да се спусна!

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??