17 sept 2007, 11:21

Утре 

  Poesía
435 0 8
Със мисли летя, безутешни,
за утре-то: бяло ли ще го срещна!?
И ще се смея ли пак бурно,
като пречистващ, планински ручей!?

Настоящето ми е мирно
и тихо ме следва през дните.
И прекалено послушно е,
чак достипчава безвкусно!

Чакам, чакам, малко остава,
с натежалия, дъждоносен облак,
някъде другаде да се спусна!

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??