B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)
197 3659
Jan 22, 2010, 9:18 AM

Утре 

  Poetry
750 0 9

Утре

 

Тъй с наведен поглед встрани,

примирен, но някак си скучен.

Нищо няма да бъде както преди -

в душата съм смъртно улучен.

 

Криви сенки, дим, угасени искри,

нисък свят, криле обгорели.

Върху свит юмрук – уморени очи.

Мисли в гърлото топка изплели.

 

Аз мълча, въздухът страшно тежи

и размазва стените ми вътре.

В тъжна клетка от сиви  лъчи

черно-бяла душата се тътри.

 

Грозни птици в ъгъла букви кълват.

Миши стъпки - мисли обрани.

Ще ги храня ли вечно с моята плът…

Ненаситни до смърт урагани.

 

Аз сърцето си, свито от скръб,

се  опитвам с пулс да разбия,

изстрелвайки малка капчица кръв      

в дълбоката черна стихия.

 

Нима пак отварям своите очи,

да изляза от своето вътре.

Нищо няма да бъде както преди.

Просто ново, небивало утре...

© Борис Борисов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??