Утре
Тъй с наведен поглед встрани,
примирен, но някак си скучен.
Нищо няма да бъде както преди -
в душата съм смъртно улучен.
Криви сенки, дим, угасени искри,
нисък свят, криле обгорели.
Върху свит юмрук – уморени очи.
Мисли в гърлото топка изплели.
Аз мълча, въздухът страшно тежи
и размазва стените ми вътре.
В тъжна клетка от сиви лъчи ...