Утре?
Нагоре, нагоре, напред и нанякъде...
Изгубва се бройката. Много етажи.
На "всяко стъпало Дяволът" мярка се
и с чувства човешки си прави колажи.
Изстиваме още преди да е мръкнало.
Сърцето работи почти апаратно –
пресмята, брои какво е отмъкнало,
какво още трябва, да му стане приятно.
В неделя въздишаме, палим свещици –
молитви нечути. Ръце се протягат.
И мислим, че сме опростили душици...
А Богът отдавна оттука избяга.
Нагоре, нагоре... И после? Наникъде.
В очите покълва зародиш на зима.
Да има по много за утре... Не питаме:
а утре изобщо дали ще го има?
© Деа All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти, Наде!🍀
-
Разкош!
-
Благодаря ви, Данаил, Красимира, Ангелче, Iskra,Силвия! Да , утре ще го има - с нас или без нас, но с мисълта за "утре" забравяме за "днес"..
-
Много хубаво стихотворение.
-
Утре ще го има - с нас или без нас. Божият план е вечен. Ние сме тези с временните колажи.
-
Много ми хареса, Деа! Има дълбочина, мъдрост, искреност! Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
