15 mar 2020, 21:28

Утре? 

  Poesía
696 5 6

Нагоре, нагоре, напред и нанякъде...

Изгубва се бройката. Много етажи.

На "всяко стъпало Дяволът" мярка се

и с чувства човешки си прави колажи.

 

Изстиваме още преди да е мръкнало.

Сърцето работи почти апаратно –

пресмята, брои какво е отмъкнало,

какво още трябва, да му стане приятно.

 

В неделя въздишаме, палим свещици –

молитви нечути. Ръце се протягат.

И мислим, че сме опростили душици...

А Богът отдавна оттука избяга.

 

Нагоре, нагоре... И после? Наникъде.

В очите покълва зародиш на зима.

Да има по много за утре... Не питаме:

а утре изобщо дали ще го има?

 

 

   

© Деа Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, Наде!🍀
  • Разкош!
  • Благодаря ви, Данаил, Красимира, Ангелче, Iskra,Силвия! Да , утре ще го има - с нас или без нас, но с мисълта за "утре" забравяме за "днес"..
  • Много хубаво стихотворение.
  • Утре ще го има - с нас или без нас. Божият план е вечен. Ние сме тези с временните колажи.
  • Много ми хареса, Деа! Има дълбочина, мъдрост, искреност! Поздравления!
Propuestas
: ??:??