„..Години има от тогаз,
бледнее бялото чело.
Но все по-скъпа ми е таз,
която ми постла легло”
Робърт Бърнс
Какво ли да ти кажа утре мили
толкова думи дотук сме казали
Та ние с теб отдавна сме открили
„чудото” и в нас сме го запазили
Годините все нещо ни напомнят
а миналото - то е толкова много
Красиви спомени стаята пълнят
ти усмихни се ,не гледай строго
Какво са тридесет и пет години?
- един прекрасен пристан и уют
За твоя ден рожден сега любими
изпращам този празничен салют
За теб бих станала заря ракета
и на небето ще напиша две слова
Такъв от мен за теб ще е букета
-Обичам те - ще прочете света
За теб бих станала и летен бриз
и в твоя зноен ден аз ще повея
Не мили мой , това не е каприз
чрез мене ти и аз чрез теб живея
За твоя ден рожден вест ще нося
политайки в небето като птицата
От Слънцето дори аз ще изпрося
да съм Вечерницата и Зорницата
Но препрочитайки онзи рефрен
от стих любим -за път,мрак и легло
аз осъзнах че непосилно е за мен
да кажа всичко с пожелание едно
Че пожелания безброй съм писала
каквото сетиш се, аз съм ти желала
и зная в щастие съм се орисала
да съм тази що легло ти е постлала
03.08.2006г
© Анета Саманлиева All rights reserved.