„..Години има от тогаз,
бледнее бялото чело.
Но все по-скъпа ми е таз,
която ми постла легло”
Робърт Бърнс
Какво ли да ти кажа утре мили
толкова думи дотук сме казали
Та ние с теб отдавна сме открили
„чудото” и в нас сме го запазили
Годините все нещо ни напомнят
а миналото - то е толкова много
Красиви спомени стаята пълнят ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse