May 29, 2014, 2:49 PM

Утринно видение 

  Poetry » Love
548 0 2

Почивайки под кленовите клони,

в утринна омара, на  стария  хамак

полъха привеждаше в поклони

танцуващият румен полски мак.

 

Разбрах що е божествено видение,

що е финес и нежна женска красота.
За теб игра е мойто въображение,

а ти за мен - експлозия от грехота.

 

Хипнос те доведе с тихичко дихание
и там ще си останеш във картина...
Част от моето развинтено съзнание.

В очите ми издяла красива драскотина
.

 

Незабравимо алено ухание...

Двойница на Афродита!

 

На С.К.

 

 

© Георги Бъчваров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Danke Mond!
  • „В очите ми издяла красива драскотина.“ - великолепно, великолепно, браво! Казвам го напълно обективно!!! Харесах стихото, нежно, леко и ефирно като планински летен полъх... Поздрав!
Random works
: ??:??