johnson (Иван Димитров)
82 84
Apr 29, 2022, 12:46 PM  

Утро 

  Poetry » Love
505 0 2
Как сладко си бърчиш нослето,
щом слънцето сутрин го милва.
Как вятърът клати пердето,
а зайчето блесва, намигва.
Водопадни се стичат косите
и смисъла сънищен сбъдват.
А часовникът свива стрелките,
във времето спряло препънат.
И как сред гънките страстни,
гърчат се будни чаршафи.
Немеят шепоти нощни,
в думи до днес непознати.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Димитров All rights reserved.

Random works
: ??:??