johnson (Иван Димитров)
82 84
29 апр. 2022 г., 12:46  

Утро 

  Поэзия » Любовная
5.0 / 1
508 0 2
Как сладко си бърчиш нослето,
щом слънцето сутрин го милва.
Как вятърът клати пердето,
а зайчето блесва, намигва.
Водопадни се стичат косите
и смисъла сънищен сбъдват.
А часовникът свива стрелките,
във времето спряло препънат.
И как сред гънките страстни,
гърчат се будни чаршафи.
Немеят шепоти нощни,
в думи до днес непознати.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Димитров Все права защищены

Предложения
  • Iva212121 (Иванка Цветкива) Предците ми говорят
    Предците ми говорят
  • Adriano-Riano (Adriano Riano) Портрет
    Неподалеку от лесной опушки, И сбоку невеликой деревушки. Смотря на чащу, глухой лес, В коим полным-...
  • Азазел (Неличка) ****
    Слушая "Scorpions",вспоминая тебя, день изо дня закрываюсь в себя. Мальчик с глазами "из самого сине...
  • Adriano-Riano (Adriano Riano) Попрыгун
    Прыгаю я днем и ночью, Гравитацию рву в клочья. С большой прыгнул высоты, 10 метров там, ухты! Прыгн...

Ещё произведения »