Уви...

Feb 1, 2013, 10:54 PM

Poetry » Other

546 0 3

Ще дойде ден, когато ще ме няма,

ала животът пак ще си препуска –

невероятен, нежен и измамен

и като пясък между зъбите ще хруска.

Не искам да повярвам, че звездите

пак ще закрилят влюбени, поети.

А аз ще липсвам. Може би следите

от мен ще са в листенцата на цвете...

И дъжд ще си вали и хлад ще вее,

дори когато мене ще ме няма.

Дървото даже ще ме надживее.

И камъкът. Не е ли малка драма,

че слънцето без мене ще изгрява,

без мен все тъй ще си текат реките,

ще има щастие, тъга, позор и слава,

ще продължават пътя си мечтите.

Не искам да повярвам! Но Съдбата,

уви, на всекиго е време отредила.

Минутата дори за нас е свята.

Сега да я живеем с пълна сила.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

lamerdansmoi (Хах)

2013-04-22T20:38:54+03:00

Да живеем така, че да бъдем и камъкът и слънцето и вятъра, които ще си спомнят нашите наследници .... Хубаво е!
Enena (Елена Нинова)

2013-02-02T15:35:44+02:00

Невероятно както винаги си написала шедьовър.
valia1771 (Ивон)

2013-02-02T10:26:46+02:00

Хубаво е!