laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
1.02.2013 г., 22:54 ч.

Уви... 

  Поезия » Друга
543 0 3

Ще дойде ден, когато ще ме няма,

ала животът пак ще си препуска –

невероятен, нежен и измамен

и като пясък между зъбите ще хруска.

 

Не искам да повярвам, че звездите

пак ще закрилят влюбени, поети.

А аз ще липсвам. Може би следите

от мен ще са в листенцата на цвете...

 

И дъжд ще си вали и хлад ще вее,

дори когато мене ще ме няма.

Дървото даже ще ме надживее.

И камъкът. Не е ли малка драма,

 

че слънцето без мене ще изгрява,

без мен все тъй ще си текат реките,

ще има щастие, тъга, позор и слава,

ще продължават пътя си мечтите.

 

Не искам да повярвам! Но Съдбата,

уви, на всекиго е време отредила.

Минутата дори за нас е свята.

Сега да я живеем с пълна сила.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да живеем така, че да бъдем и камъкът и слънцето и вятъра, които ще си спомнят нашите наследници .... Хубаво е!
  • Невероятно както винаги си написала шедьовър.
  • Хубаво е!
Предложения
: ??:??