Във живота е така, две души се разделят и след това ръка в ръка чувствата си пламенно споделят.
Но ето как в сълзи и мечти злорадо злото бди, дълбока бездна то гради за две измъчени души.
Не е била реалност любовта, тя къпала се е в заблуда! Изпила и на двамата кръвта, сияе в мрака на своята пробуда.
Млада е душата на човека, млада е и любовта! Но свела тъжен лик, тя неспособна е на чудеса.
Твоят гръб е мойта рана, ти ме на парченца порази! И успя кат черна врана да отлетиш от моите беди.
Не е за този свят моята любов, не е за никой друг тя родена! Заглушил уши за моя зов, заби ти нож в душата наранена...
Сега бродя като скитник из пустия град, търся Твоя аромат, но намирам само хлад! А къде изчезна страстта и обичта игрива! Отговор - Защо ли розата е тъй бодлива?
Въпросите се нижат, дните пълзят... Какво ли ще кажат на Оня свят?
Дали съдбата пак ще събере две души разделени? Дали, сплели ръка в ръка, ще шепнат пак чувства споделени?
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.