Вчера отново беше тук,

отново към мен потърси път.

И пак в любов ми се кълнеше,

като дете изгубило играчка - ревеше.

Нощта бе дълга, а след нея и денят,

обсипани с нежност... красота.

Тогава ти бе мъжът, когото искам,

докато не спрях спомените си да потискам.

Помня, кълнях се в теб като пред Бога.

дадох всичко на твоята воля.

Спомняш ли си как тогава избяга

и как света си сама наложи да оправя?

Утре, знам, пак ще дойдеш ти,

за да покажеш как сърцето ти кърви.

За кой ли път ще молиш,

"от любов" с лъжи отново думите ще тровиш.

В играта трудна дойде и твоят ред,

сега ще плащаш за живота си - от самия теб отнет.

Едва сега със истински сълзи ще молиш,

в безкраен кръговрат себе си ще гониш.

Когато някой ден в бега си пак до мен се спреш,

с надежда да събудиш нечий друг копнеж,

ще разбереш, че ключа за любовта и за сърцето ми

изгуби, когато под лъжите си избяга и се скри.