Вчера отново беше тук,
отново към мен потърси път.
И пак в любов ми се кълнеше,
като дете изгубило играчка - ревеше.
Нощта бе дълга, а след нея и денят,
обсипани с нежност... красота.
Тогава ти бе мъжът, когото искам,
докато не спрях спомените си да потискам.
Помня, кълнях се в теб като пред Бога.
дадох всичко на твоята воля.
Спомняш ли си как тогава избяга
и как света си сама наложи да оправя?
Утре, знам, пак ще дойдеш ти,
за да покажеш как сърцето ти кърви.
За кой ли път ще молиш,
"от любов" с лъжи отново думите ще тровиш.
В играта трудна дойде и твоят ред,
сега ще плащаш за живота си - от самия теб отнет.
Едва сега със истински сълзи ще молиш,
в безкраен кръговрат себе си ще гониш.
Когато някой ден в бега си пак до мен се спреш,
с надежда да събудиш нечий друг копнеж,
ще разбереш, че ключа за любовта и за сърцето ми
изгуби, когато под лъжите си избяга и се скри.
© Христина Леонска Всички права запазени