В центъра на нищото

Dec 15, 2009, 11:29 PM

Poetry » Phylosophy

735 0 7

Колко несъществени прояви;
нереалности в измислена протяжност.
Времето понякога се бави
и рисува линии - изящност...

Но те изчезват неразбрани,
като призраци сред пълна тъмнина,
те са наивно вярвани измами,
проекция на вътрешна борба.

***
А как човекът преживява себе си,
застанал горд във вечността,
дарен с илюзии и трепети,
импулси, власт и суета?

Изгубен, в центъра на нищото,
твори история неистинна.
Нима ги има даже мислите?!
И те отекват в самота...

Сега си господар на липсата.
Създаваш собствена игра
и търсиш себе си наистина,
но си оставаш мрак в нощта!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ivaferendzia (Ива)

2011-01-04T22:20:47+02:00

не мога да разбера кога мислите може да са в повече?!
Незабравима (Кремена Стоева)

2010-05-25T22:46:31+03:00

Поиграй си малко повече с думите, Ива. Има накъсан ритъм на места... Идеята е добра. (мислите - малко в повече)
idemidoidemi (Идеми Дойдеми)

2010-05-25T22:43:54+03:00

хм
Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

2010-03-03T12:48:43+02:00

"мрак в нощта" е това колкото и да е привидно тъпо
ме накара да потръпна

здрасти, Ив
понаучила си се да пишеш
VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)

2009-12-16T00:55:35+02:00

Да!
И то много...
ivaferendzia (Ива)

2009-12-16T00:05:44+02:00
Nedostypna (Александра Дилянова)

2009-12-15T23:47:41+02:00

"Изгубен в центъра на нищото"-много ми харесва!