ivaferendzia (Ива)
47 95
15 dic 2009, 23:29

В центъра на нищото 

  Poesía » Filosófica
762 0 7



Колко несъществени прояви;
нереалности в измислена протяжност.
Времето понякога се бави
и рисува линии - изящност...

Но те изчезват неразбрани,
като призраци сред пълна тъмнина,
те са наивно вярвани измами,
проекция на вътрешна борба.

***
А как човекът преживява себе си,
застанал горд във вечността,
дарен с илюзии и трепети,
импулси, власт и суета?

Изгубен, в центъра на нищото,
твори история неистинна.
Нима ги има даже мислите?!
И те отекват в самота...

Сега си господар на липсата.
Създаваш собствена игра
и търсиш себе си наистина,
но си оставаш мрак в нощта!

© Ива Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??