В чаша тънкостенна животът те изсипва
и питие забърква от тъга, любов, лъжи,
по ръбовете ù понякога посипва
кристали захар и мъничко мечти.
И винаги добавя доста битер,
да не забравиш, че може да горчи,
сместта разбърква старият арбитър,
дори размесва я и с доза от сълзи.
Сервира я доволен в сепарето,
присяда там, с насмешка те следи,
дали ще бъдеш ти коктейл изискан,
или бълвоч, зарязан до ъгъл да стои. ...