28 февр. 2011 г., 00:38
В чаша тънкостенна животът те изсипва
и питие забърква от тъга, любов, лъжи,
по ръбовете ù понякога посипва
кристали захар и мъничко мечти.
И винаги добавя доста битер,
да не забравиш, че може да горчи,
сместта разбърква старият арбитър,
дори размесва я и с доза от сълзи.
Сервира я доволен в сепарето,
присяда там, с насмешка те следи,
дали ще бъдеш ти коктейл изискан,
или бълвоч, зарязан до ъгъл да стои. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация