В черупката, побрала гнилочта
на лятото ме няма.
Далече съм от нея,
а ти забивай ножа си до дъно...
Недосегаемия дух ще оцеле
по-жив от всякога,
докато пръстите са свити в делта.
Окото е отворено
пред паметната плоча
и погледа е лек,
понеже есенния повей проговаря,
на зимата в сърцето... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up