В черупката, побрала гнилочта
на лятото ме няма.
Далече съм от нея,
а ти забивай ножа си до дъно...
Недосегаемия дух ще оцеле
по-жив от всякога,
докато пръстите са свити в делта.
Окото е отворено
пред паметната плоча
и погледа е лек,
понеже есенния повей проговаря,
на зимата в сърцето... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse