Кога ли ще открия
онзи бряг,
където призраци
и таласъми няма?
Веднъж да спре
лудешкият ми бяг.
Да бъда истинска,
да бъда цяла.
Но кой ли лодката
пробива ми - без жал
и връща ме обратно
в тази драма?
Морето бурно е,
а лодката – от кал.
Къде съм тръгнала...
къде - не зная?
Че не натам.
Брегът е вътре в мен.
Очи не трябват ми,
за да го видя.
Защо изгубих,
кой ли вече ден,
завряна пак
в черупката на мида?
© Виолета All rights reserved.