Feb 8, 2015, 5:37 PM

В динамика 

  Poetry » Phylosophy
435 0 0
В динамика
Сред шеметният бяг на времето
стремително препуска утринта
и сякаш ти обяздваш стремето
с размаха на камшик в ръка.
Поройни капки дъжд в лицето
се удрят с жаждата за мъст,
отвътре блъска те сърцето..
А сега пък газиш из мъзга и пръст!
Повярвайте, душите не привикват
без бури, ветрове, без свобода
и бързеите бликнали не стихват ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЛЪЧИСТА All rights reserved.

Random works
: ??:??