В дом за осиновяване
Пуснаха дечицата във двора.
Пръснаха се, като пилци те.
А във двора имаше и хора
да избират "своето" дете.
А на края - доста срамежливо,
чакаха една жена и мъж.
Към децата гледаха тъжливо...
Сепнаха сякаш изведнаж.
Срещу тях сега едно момченце
тичаше с разтворени ръце.
Тичаше си то и без палтенце,
но със дваж усмихнато лице.
Във ръцете на мъжа се хвърли
и се гушна в него от сърце.
Той на рамо бързо го прехвърли
и...изтри сълзите от лице.
И на мен сега - така за кратко,
ми стана ясно под простора син:
малкото намери "своя" Татко,
а таткото пък - "своя" Син!
© Никола Апостолов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Трогателно, приятелю! Стопля сърцето. Хубава седмица!
-
Благодаря, Пепи! Радвам се, че си се развълнувала от написаното!
ЗначИ ,че съм постигнал целта си!желая ти хубава неделна вечер! -
Дано всяко дете да си намери своя дом, защото на мен ми става много тъжно когато ги гледам сами, без никой до тях, който да дава своята обич. Много прекрасно и затрогващо стихотворение Ники. Приеми моите поздравления!
-
Благодаря, Диана, за посещението и прочита!И за мен картината е затрогваща и за съжаление това е истината!
Поздрави от мен и хубев ден! -
Много затрогващ и актуален стих, с умело предадена емоция!
В свят на отчуждение, докато едни родители захвърлят децата си, си струва да се пише за тези, които им предлагат дом, топлина и обич!
Поздравявам те за творбата!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
