koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
6 jun 2015, 21:51

В дом за осиновяване 

  Poesía » Otra
352 0 5

Пуснаха дечицата във двора.

Пръснаха се, като пилци те.

А във двора имаше и хора

да избират "своето" дете.

 

А на края - доста срамежливо,

чакаха една жена и мъж.

Към децата гледаха тъжливо...

Сепнаха сякаш изведнаж.

 

Срещу тях сега едно момченце

тичаше с разтворени ръце.

Тичаше си то и без палтенце,

но със дваж усмихнато лице.

 

Във ръцете на мъжа се хвърли

и се гушна в него от сърце.

Той на рамо бързо го прехвърли

и...изтри сълзите от лице.

 

И на мен сега - така за кратко,

ми стана ясно под простора син:

малкото намери "своя" Татко,

а таткото пък - "своя" Син!

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Трогателно, приятелю! Стопля сърцето. Хубава седмица!
  • Благодаря, Пепи! Радвам се, че си се развълнувала от написаното!
    ЗначИ ,че съм постигнал целта си!желая ти хубава неделна вечер!
  • Дано всяко дете да си намери своя дом, защото на мен ми става много тъжно когато ги гледам сами, без никой до тях, който да дава своята обич. Много прекрасно и затрогващо стихотворение Ники. Приеми моите поздравления!
  • Благодаря, Диана, за посещението и прочита!И за мен картината е затрогваща и за съжаление това е истината!
    Поздрави от мен и хубев ден!
  • Много затрогващ и актуален стих, с умело предадена емоция!
    В свят на отчуждение, докато едни родители захвърлят децата си, си струва да се пише за тези, които им предлагат дом, топлина и обич!
    Поздравявам те за творбата!
Propuestas
: ??:??