koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
Nov 28, 2012, 1:42 PM

В душата давам ти подслон 

  Poetry » Love
606 0 4

В душата си отварям аз вратата

и давам на сърцето ти подслон.

За тебе свалям ниско небесата

и пообъркан правя ти поклон.

 

И красотата ти огрява, мила,

притихналия тесен мъжки храм.

И самотата - тук гнездото свила,

напуска моя дом сега до грам.

 

На хиляди звезди от днес лъчите

нахлуват в радостните ми очи

О, Богове! Защо сега мълчите?

Нима и радостта ми не личи?

 

Сърцето ми до твойто ще поседне

и ще си кажат думичките две.

Душата отстрани ще ги погледне...

От радост, милата, ще пореве.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??