В душата си отварям аз вратата
и давам на сърцето ти подслон.
За тебе свалям ниско небесата
и пообъркан правя ти поклон.
И красотата ти огрява, мила,
притихналия тесен мъжки храм.
И самотата - тук гнездото свила,
напуска моя дом сега до грам.
На хиляди звезди от днес лъчите
нахлуват в радостните ми очи
О, Богове! Защо сега мълчите?
Нима и радостта ми не личи? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse